Белоградчишките скали са едно от най-уникалните и впечатляващи природни явления не само в България, но и в света. Разположени в западната част на Стара планина, тези величествени скални образувания се простират на площ от 30 километра дължина и 15 километра ширина, създавайки невероятна панорама от причудливи форми и силуети.
Посещавайки скалите няма как да се пропусне и впечатляващата крепост Калето. Тя е строена през вековете и носи отпечатъка на римляни, византийци, българи и турци. Използвана е естествената непристъпност на скалите, което улеснило строителите, издигнали само две стени от северозапад и югоизток. Другите два скални масива, обгърнали крепостта, са високи от 80 до 100 метра.
Тази древна твърдина е била изградена най-вероятно през ІІІ в., когато днешните български земи са в пределите на Римската империя
С образуването на Българската държава започва нов период в развитието на крепостта. По време на управлението на цар Иван Срацимир през ХІV в. старият кастел е доукрепен и разширен. На по-късен етап от своето съществуване през ХV – ХІХ в. Белоградчишката крепост запазва средновековния си български облик. По-късно турците извършват някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Укрепването на крепостта било предизвикано от желанието на турците да заздравят позициите си в тази част на империята. Крепостта Калето е най-интересният и значителен паметник на културата, който е обявен за Паметник на културата с национално значение.
Крепостта се състой от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.км. и едно отделно укрепление. На крепостните стени (височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение се използва за последен път през Сръбско – българската война през 1885г.
Статут на защитен обект
Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на 100-те национални туристически обекта. Според екологът на община Белоградчик Георги Груев Белоградчишките скали се борят за статут на европейски геопарк. С реализирането на идеята и подготвянето на документацията за обявяване на Белоградчишките скали за европейски геопарк са се заели да помагат на кметството в Белоградчик група студенти от Московския държавен университет „Ломоносов“, от факултета по география. За шеста поредна година те провеждат в Белоградчик своята учебна практика и подготвят документите за обявяването на територията на Белоградчишките скали за един от новите геопаркове на Европа.
Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти с научно значение от геологическа, археологическа, екологическа и културна съвкупност. Програмата „Международна мрежа на геопаркове“ се стреми да повиши важността на подобни места, като същевременно създава заетост и подпомага регионалното икономическо развитие. В съответствие на това е разработен нов международен етикет „ЮНЕСКО Геопарк“, който е синоним на опазване и развитие на околната среда.
Важно
Директно до Белоградчик може да се стигне за около четири часа с кола или автобус от столицата. Ако се избере железопътен транспорт, ще трябва да се слезе на гара Орешец, която се намира на 10 км от града, и дотам да се стигне с автобус. Заради наплива от туристи, повечето къщи предлагат гостоприемство на приемливи цени. Не е за предпочитане да се стига до там с личен автомобил, тъй като състоянието на пътищата не е особено добро.
Посещението на Белоградчишките скали е незабравимо преживяване, което ще ви потопи в един свят на природна красота и мистика. Това е място, където можете да се насладите на величествени гледки, да се докоснете до историята и да усетите силата на природата.
