Видин: Град с хилядолетна история и културно наследство

Област Видин, разположена в Северозападна България, е богата на културно-историческо наследство. На нейната територия се намират 56 недвижими паметници на културата, които включват археологически обекти от античността и средновековието, църкви и джамии от XV – XIX век, както и сгради от периода 1880 – 1925 г. Тези паметници свидетелстват за богатото минало на региона и предлагат уникална възможност за опознаване на неговата история и култура.

Крепост „Баба Вида“

Един от най-значимите културно-исторически паметници в област Видин е крепостта „Баба Вида“. Основите на този средновековен замък са положени в края на X век върху стара римска кула, която е охранявала североизточния кастел Бонония. Българската крепост, запазена до наши дни, е свързана с отбраната на града през цялото средновековие и е добила завършен вид през XIV век, когато е играла ролята на владетелски замък.

Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тази стратегическа позиция е позволявала ефективна защита на града и околните територии. Днес крепостта „Баба Вида“ е популярна туристическа дестинация, привличаща множество посетители със своята впечатляваща архитектура и историческо значение.

Посетителите могат да се насладят на обиколка с екскурзовод, който предоставя подробна информация за историята и значимостта на крепостта. Обектът е отворен за посетители всеки делничен ден, което го прави леснодостъпен за всички желаещи да се запознаят с това уникално културно наследство. Крепостта „Баба Вида“ е обявена за културно-исторически паметник с национално значение, подчертавайки нейната важност за българската история и култура.

Турски конак „Колука“

Построен е през втората половина на ХVІІІ век. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя била преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в музей.

Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу

Ансамбълът на Пазвантоглу, изграден през 1798 – 1800 г., е достигнал до наши дни само с два обема – джамия и библиотека, решена като централна куполна сграда. Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Библиотеката по своето планово и пространствено решение прилича на мавзолей, а част от книгите се намират в Националната библиотека „СВ. Св. Кирил и Методий“ в София.

„Кръстатата казарма“

Сградата е построена през 1801 г. и е била използвана за конак на еничарите. В съседство с нея се е намирала оръжейна работилница, с която е била свързана посредством покрит дървен мост. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска.В „Кръстатата казарма“ днес е уредена етнографска експозиция.

Църквата „Св. Панталеймон“

Намира се в двора на Видинската митрополия. Построена през 1634г., църквата е изографисана през 1646г. при видинския митрополит Софроний.Днес в църквата е уредена музейна експозиция на екзарх Антим І.

Църквата „Св. Петка“

Строена през 1627 г., църквата е изографисана през 1633 г. с помощта на влашкия войвода Матей Басараба.

Катедрала „Св. В. М. Димитър“

Построена през ХVІІ в. Предимно от дървен материал, храмът просъществувал около 240 г. На 6-ти 12.1868г. в него за първи път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който по- късно е избран за първи български екзарх. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост и започва строеж на новия храм. През 1926г. храмът е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит.
Катедрала „Св. В. М. Димитър“ е втора по големина след храм – паметника „Св. Александър Невски“ в София.

Еврейска синагога

Намира се в близост до „Баба Вида“. Сградата е построена през 1894г. за еврейски молитвен дом, а главната фасада е внушителна. От 1950г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило състоянието и. Днес сградата е в процес на реставрация.

Природни забележителности

1. Пещера „Магура“ – намира се на територията на с. Рабиша, община Белоградчик и заема площ от 83 хектара;
2. „Белоградчишки скали“ – намират се на територията на гр. Белоградчик и заемат площ от 598,70 хектара;
3. „Боров камък“ намира се на територията на с. Боровица, община Белоградчик и заема площ от 1,30 хектара;
4. Леви и десни сухи печ – пещери – намират се на територията на с. Долни лом, община Чупрене и заемат площ от 20 хектара;
5. Петков церак – водопад – намира се на територията на с. Бойница, община Бойница и заема площ от 20 хектара;
6. Пещерата „Венец“ в м. Чукара – намира се на територията на с. Орешец, община Димово и заема площ от 1,00 хектар;
7. „Бялата вода“ – водопад – намира се на територията на с.Стакевци, община: Белоградчик и заема площ от 1.00 хектар;

Защитени местности

1. Връшка чука – намира се на територията на с. Извор махала, община Кула и заема площ от 20 хектара;
2. Раковишки манастир – намира се на територията на с. Раковица, община Макреш и заема площ от 50 хектара;
3. Липака – намира се на територията на с. Милчина лъка, община Грамада и заема площ от 17.60 хектара.

Резервати

Резерват Чупрене – намира се на територията на с.Чупрене, община Чупрене, област Видин и заема площ от 1439.20 хектара. Тук се намира единственото в света находище на растенията – български ерантис и тъмно пурпурна метличина, а така също и на балканския
ендемит, томасиниев минзухар.