Историята на цифровите термометри датира от средата на 20 век, когато са разработени първите електронни термометри. В първите години тези термометри бяха обемисти и скъпи, но технологичният напредък доведе до разработването на по-малки, по-достъпни модели.
Един от най-ранните цифрови термометри е термисторът, изобретен през 1930 г. от Самуел Рубен и Мартин Камен. Термисторът е вид температурен сензор, който работи чрез измерване на съпротивлението на материал, докато той се нагрява или охлажда. Докато термисторът беше съществено развитие в технологията за измерване на температурата, едва през 1960 г. беше разработен първият цифров термометър.
Първият цифров термометър е разработен от д-р Ото Шмит, електроинженер и изобретател, през 60-те години на миналия век. Неговият термометър използва термистор за измерване на температурата и показва резултатите на обикновен LED дисплей. Този термометър е бил използван предимно в научни и промишлени приложения и не е бил широко достъпен за потребителите.
Едва през 80-те години на миналия век цифровите термометри започнаха да се появяват в домовете и медицинските заведения.
През 1984 г. датската компания Radiometer представи първия цифров термометър, предназначен за домашна употреба. Този термометър използва термистор за измерване на температурата и показва резултатите на малък LCD екран.
Оттогава дигиталните термометри са станали нещо обичайно в домовете, медицинските заведения и индустриалните условия. Те са по-точни, по-бързи и по-лесни за използване от традиционните живачни термометри и са се превърнали в основен инструмент за наблюдение на телесната температура, температурата на храната и температурата на околната среда. С навлизането на технологията за безжична връзка и интернет на нещата (IoT), цифровите термометри вече могат да се свързват с други устройства, което прави мониторинга на температурата още по-удобен и ефективен.
Как работят цифровите термометри?
Цифровите термометри използват термистор, който е вид резистор, направен от материал, който променя съпротивлението си в отговор на промените в температурата. Термисторът е малък сензор, който се намира на върха на сондата на термометъра. Когато сондата се постави в устата, ухото или под мишницата, термисторът е изложен на температурата на околната среда. Това променя съпротивлението на термистора, което след това се измерва и преобразува в температурно отчитане от микропроцесор. След това температурата се показва на цифров екран, което го прави лесен за четене и тълкуване.
Предимства на дигиталните термометри
Едно от основните предимства на дигиталните термометри пред други видове термометри, като например живачните термометри, е, че те са много по-безопасни за използване. Живакът е токсично вещество, което може да бъде вредно за хората и околната среда, а живачните термометри могат да се счупят и да освободят живак, ако бъдат изпуснати или неправилно боравени с тях. Цифровите термометри, от друга страна, не съдържат никакви токсични вещества и следователно са много по-безопасни за употреба.
